Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец или Свети Димитър (на гръцки: Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е православен светец.
Роден е в Солун през 3 век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Според източниците,[3] при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър — прободен с копие в 306 година.
За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата[4], преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от 10 век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.
Мощите на Св. Димитър в солунската базилика.
Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като
покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат
поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.
В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса — седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян който бил обсадил града, в Русия - татарин — т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.
По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.[5]
Роден е в Солун през 3 век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Според източниците,[3] при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър — прободен с копие в 306 година.
За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата[4], преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от 10 век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.
В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса — седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян който бил обсадил града, в Русия - татарин — т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.
По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.[5]
Съдържание
Вижте още
Бележки
- ↑ Ангелов, Боню, Донка Петканова, Стара българска литература: Житиеписни творби, Български писател, 1981, стр. 638.
- ↑ ((en)) Lapina, Elizabeth. St. Demetrius of Thessaloniki: Patron Saint of Crusaders. // kar.kent.ac.uk. kar.kent.ac.uk, 2009. Посетен на 2013-02-14.
- ↑ Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец, pravoslavieto.com
- ↑ Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936 .
- ↑ Царевград Търнов: Дворецът на българските царе през Втората българска държава, том 2, Археологически институт и музей (БАН), Издателство на БАН, 1974, стр. 275.
Литература
- Lemerle, P. Les plus anciens recueils des Miracles de saint Demetrius. Vol. 1: Le texte. Paris, 1979.
- Brezeanu, S. «Romains» et les «Barbares» dans les Balkans au VIIe siecle а la lumiere des «Miracles de saint Demetrius». Comment on peut devenir l’«autre». - R.E.S.E.E., 24, 1986, № 2, 127–131.
- Bakirtzis, C. Byzantine Ampullae from Thessaloniki. - In: The Blessings of Pilgrimage. Ed. by R. Ousterhout. Urbana (IL), 1990, 140-149.
- Skedros, J. C. Saint Demetrius of Thessaloniki: Civic Patron and Divine Protector (4th-7th Centuries). Harrisburg (PA), 1999 (Harvard Theological Studies 47).
- Skedros, J. C. Civic Religioin and St. Demetrios in Seventh-Century Thessaloniki. – In: Thessaloniki: Center of Orthodox Theology. Perspectives in Today’s Europe. Thessaloniki, 2000.
- Моллов, Т. Българският миторитуален контекст при оформяне на култа към св. Димитър в Търновград (С оглед и на Житието му от XIII в.). - В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 25-34.
- Мирчева, Б. Един непубликуван препис на Канона за Димитър Солунски от сбирката на А. И. Хлудов в Москва. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 2002, № 3, 20-32.
- Barkirtzis, Ch. Pilgrimage to Thessaloniki: the Tomb of St. Demetrios. - Dumbarton Oaks Papers, 56, 2002.
- Досева, Ц. Еще один список Последования св. Димитрию Солунскому. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. Съст. С. Богданова и др. С., 2003.
- Мирчева, Б. Канонът за св. Димитър Солунски (нови данни за историята на текста). - В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 68-94.
- Станкова, Р. Службата за св. Димитър Солунски в сръбски преписи от XIII в. - В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 143-156.
- Димитрова, M. Житието на св. Димитър от Дамаскин Студит в два късни дамаскинарски сборника. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., 2008.
Външни препратки
- Житие, икони и информация за Свети Вмчк Димитър Солулски - pravoslavieto.com
- 360 градусова панорама пред базиликата в Солун
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
Комментариев нет:
Отправить комментарий